На 09.06.2019г в 10 ч. в бизнес сградата на хотел Империал се проведе награждаване на победителите в конкурса за есе на тема: „ Ботаническата градина – природа в градска среда“, организиран от Speedflow  Bulgaria и Аграрен университет – Пловдив.

 Участие в конкурса взе и нашата ученичка Виктория Венчева от 8 е клас.

Нейното есе беше харесано от журито и на награждаването тя получи грамота.

Браво, Вики!

                                        Есе

„Ботаническата градина – природа в градска среда“

Честно да си призная природата не е нещото, за което се събуждам сутрин, но без нея щеше ли да има утрин?

 В момента  собственик на частен имот иска да застрои парка, на който играех с моите приятели, когато бях дете. Аз не искам спомените ми да се залеят с бетон, искам след години моето дете също да може да играе там, където да създаде своите вечни спомени. Ако мога да задам  въпрос на собственика на парк , той би бил „По-щастлив ли ще сте да имате една голяма сграда, отколкото хиляди малки усмивки и деца, радващи се на спокойно и безгрижно детство“. Мисля, че на този господин са му откраднали детството, за да премахне дръвчетата от душите на децата.

Но все пак природата не е само цветята и водата, природата е сила, създаваща красота и невинност, обвити в силно тяло. Затова може би природата и любовта са подобни. Любовта е най-красивата и неопитомена сила в човека и както тя е чувство може би и природата е.Всеки от нас я носи под формата на преживяване, емоция, дори спомен. Както моята природа е споменът за този парк.  Ще дам още един личен пример защо трябва да започнем да се грижим за  града си за да не го изгубим. Грижата е не само знак на внимание – тя е обич, сигурност и общуване.

Имах някога една рибка, малка  златна рибка. Храних я, почиствах й аквариума, но не усещах близостта между стопанин и домашен любимец. Разбирах, че това явно не е моята слабост.  Всичко беше някак механично и ежедневно, без радост и усещане на неповторимост. След време тя умря и чак тогава осъзнах колко много ме е успокоявала, колко много  съм  я обичала и как е можела да живее малко повече, ако бях по-грижовна към нея. Питам се аз, трябва ли нещо лошо да се случи с нашия град, за да се погрижим добре за него?

 Когато някой чуе думата град си представя възможност за реализация, сигурно бъдеще и сбъдване на мечти, но зад тези очаквания най-често се крие град, в който хората са уморени от стремежа за  идеален живот. Това ни убива, защото с идването на нови мечтатели и ентусиасти  малкия, спокоен град, в който отраснахме се превръща в бетонен АД. Унищожават се паркове градини и дървета, а  ако случайно не се премахнат, те са отрупани с боклуци.  До такава степен човек е обсебен от мисълта за перфектен живот, кариера, деца, че не се замисля, когато хвърлят отпадъците си по земята, всъщност нараняват живота на детето, близките и всички хора в света.

         Посланията на Малкия принц ни учат и на нещо друго: „Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна”.  Това ми показва, че ако всеки направи нещо малко за града си, друг ще последва примера му и ще спасим и запазим нашата роза – града. В днешно време обаче повечето хора  не  са склонни  да си дават сметка какво причиняваме на нашата роза, а правят  това, което правят другите, подражавайки  - замърсяваме, изсичаме гори, рушим, сякаш запазването на нашия град е задължение  и грижа на някого другиго. Точната дума за това е скриване на главата в пясъка – не забелязваме проблемите, държим се така, сякаш не се отнасят за нас. Живеем безотговорно – без грижата за бъдещето.

Не е достатъчно  да се замислим над проблемите, трябват и действия, и решителност, за да опазим най-накрая нашето родно място - нашият град и да го направим по-добро място за нашите деца. Превърнете идеите си в реалност.Нека направим България по-добро място за живот.