„ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ“
Изучавайки романите от Западноевропейската литература „Бел Ами“ на Ги дьо Мопасан и „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак, водихме дискусия и коментирахме с учениците сремежите на главните герои, които изкачвайки се по стълбата на т. нар. „висше общество” губят основни човешки ценности. Техните действия отразяват правдиво човека в епохата на социалния реализъм, където духовните ценности са заменени с материалните стремежи за покоряване на елита на обществото.
Водейки дискусията, неусетно направихме връзка с разказа на Христо Смирненски „Приказка за стълбата”. Учениците взеха активно участие, защото това сравнение възбуди тяхното любопитство и интерес. Разговора премина като направихме аналог с днешното време и изясняването на десакрализирането и поругаването на патриархалните ценности.
В този смисъл, логично се роди идеята за есе със заглавие „Приказка за стълбата, която води надолу“. Учениците се справиха отговорно и повечто от тях представиха варианти, отразяващи тяхното мислене в това отношение. Едно от тях, което считам за представително, а също така и достатъчно оригинално е есето на нашата възпитаничка Мария Костова – ученичка от 10б клас.
Ето, какво тя сподели за вдъхновените си за написването на есето:
„Не беше трудно да забележа, че така известната „Приказка за стълбата“ (въпреки, че е на почти 100 години) представя на читателите един твърде актуален проблем. Впрочем, според мен,нито „Бел Ами“, нито „Дядо Горио“, нито което и да е друго произведение на изкуството се занимава с теми толкова конкретни за периода, че да не могат да бъдат разгледани и от съвременна гледна точка.
Също и тази възраст, на която съм в момента, е особено важна защото точно сега започва това вълнуващо „търсене на себе си“ и установяване на личните идеали и вярвания. Именно споделянето и обсъждането на тези нови виждания за света с моите приятели, а и дискусиите в часовете по литература са основното вдъхновение за есето ми.”
Изготвил: Цветелина Николова, учител по БЕЛ
СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ
(Есе)
Живеем в свят, който бавно, но сигурно бива погълнат от материалните придобивки и парите. Наблюдаваме как моралните ценности изгниват, попиват в почвата и изчезват. Това е основата на разговора, който проведохме вчера с моите приятели по път към вкъщи.
Истина е, че в училище ни учат за „Дядо Горио“, за „Бел Ами“, за последиците от сляпото преследване на богатство. Разбирам, че нуждата на човек от финансова независимост и социална стабилност не е от днес или вчера, не е проблем само на сегашното общество или още по-малко – на нашето поколение. Дори напротив – изглежда като вечна екзистенциална прокоба, зловещ омагьосан кръг, в който всички ние сме обречени да се лутаме.
Но какъв е всъщност този проблем, за който говорим? Как той ни влияе, каква е неговата дилема? Засегнат в много литераурни произведения е точно този избор – между духовната неопетненост и високото социално положение. Въпреки че двете понятия не са взаимно изключващи се, в реалността, в ежедневието ни, а и в изкуството, което се занимава с този проблем, често се случва загубата на едното да е наложителна за придобиването на другото. По същия начин Йожен казва сбогом на невинността и трудолюбието си, за да се изкачи по социалната стълба; по същия начин Анастази и Делфина се крият от баща си, загърбвайки основни човешки ценности като любовта към семейството и уважението към близките; така Жорж Дюроа се въвлича в множество интриги, изоставяйки достойнството и хуманността си; така и момъкът на Смирненски продава същността и човещината си, парче по парче, докато сам забрави себе си. Често тази стълба, по която се изкачваме нагоре в обществото, е обратно пропорционална на другата – малко по-сива и непривлекателна стълба на моралните ценности.
Хранят ни масово с тези изискани думи и красиви метафори сутрин на закуска в училище. Но колко сме тези, които вярват в тях, които намират смисъла им и значението им в нашия личен живот? За мен и моите приятели, всички до един мечтатели, а и за всеки, който прилича поне малко на мен, тази дилема е твърде реална - ние не сме преследвани от измислени духове, чудовища или илюзии.
Еднакъв страх, несигурност и идеали ни свързват. На път за вкъщи, вечно закъсняващи за вечерния си час, ние обсъждаме бъдещето си. Неоновите градски светлини се превръщат в звезди, разхвърляни около нас. Ние отиваме навсякъде, спъваме се във възможности, падаме, чистим коленете си от щастието, то полепва по ръцете ни, смело се изправяме и продължаваме да вървим накъдето ни видят жадните очи. Светът е калейдоскоп. Всяко отражение на образите ни във витрините на магазините предлага цял нов наш образ, а всеки път води към различен вид щастие. Всичко е ново, и всичко блести. Ние до един сме богове, само че вместо амброзия пием романтика и се храним с мечти. Но в нашите героични лутания, като че ли неотменно се подчиняваме на един природен закон, на физика, на гравитация. Тихо и неизменно ни следва по петите притеснението, че дори и да преизпълним мечтите си, това няма да но донесе лукс, материално изобилие и богатство. Не за него мечтаем, но това е нужда, която ни е насила натрапена от обществото и времето, в което живеем.
Това божествено изобилие обаче, този спомен за блаженство, който описах, е триумф на вдъхновението, мечтите, идеалите и вярата. Това богатство е съвсем различно от онова, другото - „истинското“, материалното, което ни е нужно за да се наречем успели.
Трудно е да определим в какво точно се състои щастието. Дали финансовото състояние може да се нарече така? То би ни донесло известна сигурност. Но то далеч не е всичко в света. И определено не е същността на живота. Стълбите са две и ние едновременно вървим и по двете от тях, и често – в различни посоки. В света на идеалите и такива парадокси се получават. Концепцията е трудна за разбиране само докато не направиш своя избор.
Млади и дръзки, изпълнени със съмнения, ние желаем да опознаем всяка възможност. Любопитството и хипотезите ни ни водят дори и нагоре по грешната стълба, която води надолу.
Как ще се чувстваме обаче, когато в джобовете на марковите ни дънки има само монети и разбити мечти?
Изготвил: Мария Костова – ученичка от 10б клас